На няколко крачки от метрото. Толкова близо, че градът е винаги под ръка. И толкова навътре в сградата, че шумът остава отвън, като забравен разговор.

На втория етаж е. Не висок, не нисък. Точно толкова, че да виждаш сезона как влиза през прозореца.

Площта му е 56 квадратни метра чисто пространство и още нещо трудно за измерване една тераса от 17 квадратни метра, която не влиза в документите, но влиза в живота. Там може да има маса за две кафета. Или домати в саксии. Или просто един стол, на който да седиш вечер и да гледаш как денят си отива.

Сградата е нова. От онези, които още нямат история. Историята предстои да бъде написана от хората, които ще живеят вътре.

Комерлинг дограма. Асансьор Orona. Газ. Подготовка за климатици. Десет сантиметра топлоизолация. Всички онези подробности, които не изглеждат важни в първия ден, но стават важни във всеки следващ.

Метростанция Мизия е до входа. Паркът също. Магазини, университет, медицински център. Всичко е на разстояние от една кратка разходка.

Понякога домът не е мястото, на което си. А мястото, към което ти се иска да се прибереш.

Може би това е такова място.